РАДЕВИ АЛАБАЛИСТИКИ С КОНСТИТУЦИЯТА

Няма нищо необичайно в намерението на премиера Димитър Главчев да поеме функциите на външен министър. Ще припомним, че в провалилия се проектокабинет на Мария Габриел, беше договорено тя да е и първи дипломат на страната ни. 

Необичайно е обаче държавният ни глава да продължава да се изживява като принципал на служебното правителство, каквото правомощие вече няма след промените на конституцията. Според тях отговорността за служебния кабинет се носи от парламента. 

Очевидно е, че Румен Радев превишава правомощията си, като се заинатява – не желае да освободи сегашния външен министър, отказа да назначи предложения от Главчев Даниел Митов, а сега бави подписването на указа премиерът да съвместява и този пост. С което вреди преди всичко на страната ни, която не може да бъде представена на фундаментални за развитието на политическата обстановка в Европа международни форуми. Или, да бъде представена от този, който загуби доверието на натовските партньори, заради несъвместими с тяхната позиция срещу агресията на Русия в Украйна, изказвания. 

Резултатът от подобна недалновидност, ще е рязко спадане на доверието към страната ни като надежден съюзник. А това едва ли ще бъде допуснато от пронатовското мнозинство в нашия парламент, въпреки шикалкавенията на ППДБ срещу вече оттеглената кандидатура на Даниел Митов.

Румен Радев или интригантства, или не осъзнава правомощията си, след като, вместо да подпише указа, заплашително “менторски” заяви в събота, че бил посъветвал Главчев да проучи малко повече нещата “с какво точно се е заел като премиер, да не говорим за външно министерство”...

“Кога стана кюмюрджия, кога му почерня задникът”, е казал народа за самозваните разбирачи. 

Военният Радев е лъскал обувките си и е бързал за сутрешния развод, когато Главчев вече дейно е участвал в политическия живот и е законотворствал в парламента.

Безочливо е, човекът който ни докара безвремието, нарушавайки конституцията с онзи вдигнат юмрук, а после за втори път – като назначи за премиер чужд гражданин, сега да се прави на правоверен конституционалист. А какво да кажем за някои сделки извършени от неговите служебни кабинети, които ощетяват странати ни със стотици хиляди евро на ден и са обект на разследване от страна и на европрокуратурата. 

Най-опасно остава предупреждението на оттеглилия се Митов, че от една страна Радев "нарушава новите разпоредби на Конституцията и от друга - препотвържава проруската си външнополитическа ориентация". Това изявление е и знак към самозабравилия се Радев, че в парламента пронатовското мнозинство има готови мотиви за импийчмънт на държавния глава. И ако продължат неговите опити да създава и задълбочава кризи и да изолира страната ни от европейския път, може и да не довърши мандата си.

ХЕМ НАСРАНИ, ХЕМ БЕЗСРАМНИ!

Очевидно дискредитирането на страната ни по пътя за Шенген от техния премиер, вече бившият им главен секретар на МВР, пачките, пуделчето им, както и на вече арестувани назначени техни протежета в митници и министерства, не са достатъчни, за да се скрият. Не само да потънат от срам, но и да се приземят така, че да не трябва повече да виждаме техните лица в медийното пространство. Вместо това, тяхното витаене в облаците на безпочвения нарцисизъм и безгранично безсрамие продължава. 

Без да му мигне окото, лидерът на “Демократична България” Христо Иванов, който доскоро седеше в скута на ДПС, днес пее в нелепия хор на провалилите се,  и обявява, че още в началото на предизборната кампания ще представят формула за общо управление с ГЕРБ. Тя щяла да е същата, която им предложили, но била взривена от ДПС, защото тях ги нямало в нея. 

В прав текст – тезата е нов опит да отсвирим заедно новият стар враг в лицето на движението и да управляваме без тях. Но това да бъде прието от ППДБ и ГЕРБ още сега като единствена възможна формула за съвместно управление.

Удивителен тепегьозлък!

Предложение, отправено към лидера на ГЕРБ, на който “скачаха”по главата, образно казано цели девет месеца с претенции и шарлатании. И въпреки отстъпките му, за да може все пак кабинет да има и да не се стига до избори, провалиха  възможността. Но не заради някой друг, а заради самозабрава от алчност за постове.

Рибата още в морето, а те слагат тигана, гласи народната мъдрост.

Но от ППДБ, ужким са най-умните, най-можещите, но - всъщност са известни не само у нас измамници, едва ли ще могат да пробутат поредната си шарлатания. 

Не видяха ли, че всички са срещу тях. И всяка партия, която влезе в новия парламент ще търси да управлява с други. Няма кой да им се довери повече.

А и резултатите от изборите едва ли ще бъдат такива, че да зависи нещо от тях, както сами си признават в онзи запис, че няма да имат повече от седем осем процента. Разочарованието на техните симпатизанти е такова, че каквито и захаросани проучвания да си поръчват, резултатът ще ги маргинализира. И понеже те много спекулираха със западните си ходатаи, но и тях подведоха и излъгаха, сега натовските ни партньори ще потърсят сигурността от други. А те не са малко. Няма да ги изброяваме. Излъганите избиратели на ППДБ също ще имат друг избор.

А Христо Иванов и тяхната лидерска върхушка най-добре е още от сега да отстъпят местата на други.  Сигурни сме, че няма да го направят. Пътят им ще е същият, като на един техен гуру Иван Костов, който като загуби властта, реши, че е избягал напред във времето и ще остане на място, за да може народът да го настигне. 

Е, още чака!  

РАЗОЧАРОВАН ОТ “ПРОМЯНАТА”: “СБОГОМ, НЕ МИ БЕШЕ ПРИЯТНО”!

Защо ППДБ искат отново да преметнат избирателите си със стария рефрен, че ще се борят пак срещу “злото”.  Нали стояха в “скута” му, писаха заедно закони и получиха властта, макар да не бяха първа сила. 

И във всичко се провалиха.

Сега, вместо да си признаят, да си посипят главите с пепел и да отстъпят водачеството на неопетнени или направо да разпуснат формацииките си, те продължават да ни заглавичкват с щуравите си шарлатании.

Или както симпатизант е “туитнал” под оправдаващ коментар на техен ексминистър: 

“Опитали сте, не сте успели, ок. Провалът е част от живота. Толко ли нема други хора из ваще среди, на които да отстъпите място те да пробват и да видят на тях как ще им се получи?”

Затова тези, които очакваха промяна няма да се вържат отново. Най-малко, заради омерзението, което изпитват към проявилите истинското си лице на властолюбие, алчност и крадливост, гарнирано с отвратителния популизъм на грижа за хората.

А какво да кажем за времето им във властта, когато безпринципно се съюзиха с всички, заради личното си обогатяване и това на надничащите зад гърба им олигарси. Но след като получиха каквото искаха, ги прецакаха. И затова днес са в изолация. Няма сериозна партия, която да иска да има нещо общо с тях.

Нека попитаме още нещо, както вече често го правят мнозина: защо са се фиксирали в позициите на вътрешния министър и най вече на този, който контролира информационното обслужване. За техния шеф на МВР, докато бяха на власт, знаем - още се точат дела срещу него,  заради упражненото от него неправомерно насилие над избиратели. По същественото е друго - да не би голямата шашма да се прави от тези,  които броят финално. И някои изборни машини да не са само принтери, както се опитваха да ни убедят и отклонят вниманието към невалидните бюлетини. Защото те се виждат, но другата измама е компютърна и трудна за проследяване .

Да не би “псевдо променящите”, зомбирайки се в твърдението, че някой може да им открадне изборите, да знаят как това става и вече да са се домогвали във властта с такава хватка!?

Е, не сме забравили онзи техен запис, в който искат изборите да са с “наше МВР” и “ала балата  с машините” 

“Гузен негонен бяга” е казал народа.

Няма друго обяснение за изливащата се злоба от загубилия “сделката” маргинализирал се елит, освен страхът от реципрочни действия - от разкрития за афери, които те доскоро приписваха на други: и най-вече - от асиметричния политически удар, който те очакват от партиите, които ги подкрепяха, но не поделиха подобаващо властта с тях.  Късметлийски, но случайно попадналите в политиката, действаха като брокери - или всичко или нищо, очаквайки блъфовете им винаги да минават. Само че правилата на демокрацията са други. Затова днес им останаха само бесовете им, неумело прикриващи страха им от възмездие.

Истината е, че те вече са се плъзнали безвъзвратно към политическото небитие. 

Най-страшна, но поучителна за бъдещите политици, е присъдата на техните избиратели. По повод новите им бръщолевения, че все пак направили опит да управляват, един от тях е лаконично безмилостен:

“Така е, опитът не беше напразен, показахте и доказахте, че на вас не може да се разчита. Съжалявам, че с моя глас дойдохте на власт. Сбогом, не ми беше приятно!”

ИЗБОРЕН “ШУТ” ЗА ШАРЛАТАНИТЕ

Трябва ли да се учудваме, че още преди да е започнала предизборната кампания, ППДБ  извадиха лайнометите и торбата с лъжите. Гарнирани с добре познати  ни от народопсихологията ганьовски простотии, неприсъщи за претенциите им на високо образовани хора. 

Няма да коментираме обидните им квалификации, но измамите им не бива да се пропускат, защота те така получиха доверието на избирателите първия път. И дори, когато бяха свалени, пак се домогнаха до властта с тяхна помощ, вместо да бъдат наказани. 

И сега пак се опитват да примамят гласоподавателите, прехвърляйки вината си от болната на здравата глава, затваряйки си очите за хорското омерзение от тяхното управление. Но на лъжата краката са къси - да им припомним народната мъдрост.

Към амнезията на Христо Иванов, съпредседател на ППДБ , кой е писал промените в Конституцията трябва да добавим, че освен заради обсебеността им за ключови министерски постове, едва ли щеше да се стигне до избори, ако основният закон не бе изменен и вече няма страх, че безвластието на служебните кабинети може да се върне.

Лошите новини за ППДБ идват лавинообразно. Няма как и този път да мине номерът с познатите скелети от гардероба - “корупция”, “контролирана съдебна власт и служби”. Избирателите видяха, че въпреки клетвите им, няколко пъти се прегърнаха с тези, които обвиняваха. Този път “стомната за вода се е счупила”, омерзението е толкова голямо, че наказателният вот ще ги маргинализира и обезсмисли политическите амбиции на меркантилните им лидери. 

И това не е всичко. Няма парламентарни партии, които да не са срещу тях. Видя се от светкавичното връщане на мандата, с който преди това бяха управлявали. Причината е, че няма партия, с която са управлявали и да не са я мамели. Ще припомним, че първо преметнаха президента, който всъщност им довери властта. 

И сега не “скут”, а “шут” към политическото небитие ще получат. 

Някои ще трябва да облекат “раирани” дрешки в затвора - заради милиардния дълг, взет уж за благоденствието ни, заради неусвоените пари от Плана за възстановяване и устойчивост и най-вече за многомилионното облажване от далаверите им, включително  със обявена за вражеска страна. 

В сряда кабинетът “Денков” пръсна с лека ръка 2 милиарда народни пари, та се наложи  по късна доба същия ден парламентът да наложи забрана на харчовете до встъпването в длъжност на служебния кабинет. 

И вместо  да си посипят главите с пепел, наглеците изляха крокодилски сълзи, че нямало да има пари за болницата за хора с увреждания в Котел. Няма да ги питаме къде бяхте досега, защо трябваше да чакате драматичните репортажи, вместо още преди година да сте решили проблема. И сега да използвате драмата така безочливо. Не се учудваме! Ще кажем само, че пари ще има още понеделник.

А какво да кажем за подгонването за мошеничество от американски съд на финансовия ни министър в оставка за партийната централа на ул. "Чаталджа" в столицата. Освен че я връща на измамения американски гражданин, съдът коментира корупционната сделка: "Подобна сделка се счита за корупционна в САЩ и наказанието е до 100 години затвор за извършителите..."

Мимоходом ще допълним, че и на посланици,  и на политици от партньорски държави им писна от доносите, от смайващата  правна некомпетентност на Христо Иванов, бивш министър на правосъдието и на Атанас Славов все още министър в оставка и от бруталния стремеж на ППДБ  към “стани, за да седна”. Но най-вече на дипломатите им омръзна да ги развяват като плашило за “санкции”, за да въртят “шарлатаните”, необезпокоявани далаверите си.

И не на последно място, тъй като заради тях парламентът се наложи да променя закони, е добре да се приеме закон, който да задължи тези които ни натрапват правни недомислия, да си платят за изгубеното време в пленарната зала. Както да платят проведените за компенсация извънредни заседания, които да решат забавените обществено полезни проблеми.

Всъщност, най-добре ще е излъганите избиратели да ги оставят извън парламента на предстоящите избори. А тези, които се озоват в парламента да внимават какво вършат, за да не ги застигне и тях народния гняв.

ВСИЧКИ СРЕЩУ ШАРЛАТАНИТЕ

Няма вече дилема - без Мария Габриел и сядаме на масата за преговори, нито - без Асен Василев и всичко ще е наред, нито - да отстраним двамата - и продължаваме напред. 

А още по-малко - има и втори мандат…

Мандалото хлопна, както е казал народът!

В петък е последният шанс - да бъде изпълнен указа на президента и Габриел да бъде гласувана за премиер. А в следващите дни тя да преговаря за нов състав на кабинета - без участието на ППДБ! 

Тяхното време приключи! Нагледахме се на простотиите им. 

Откакто се появиха на политическата сцена, с всичко, което натвориха и продължават да правят, те рушат конституционния ред и се опитват да наложат собствените фантасмагории, зад които обаче съвсем реално надничат олигархични кръгове, стремящи се да овладеят ключови позиции под благовидното прикритие “борба с мафията”. 

Но в действителност нищо повече от балканското - “стани за да седнем ние”! 

Когато ги свалиха първия път от власт им бе даден знак, че не са те тези, които ще определят политическия дневен ред! Но те не си взеха поука, продължиха да ни натрапват тяхната “незаменимост”. Резултатът бе двугодишно безвремие на служебни правителства и очевидна опасност за демократичния път на страната. 

Когато все пак осъзнаха, че нямат ресурс да се наложат,те се съгласиха на така наречената “не коалиция” или “сглобка”, както сами я нарекоха. Но пак с тайната цел да измамят всички, както се разбра от един запис на тяхна партийна сбирка. 

Е, и този път сбъркаха. И сега дойде Видовден.

Всички са срещу тях! Техните дни са преброени!

Въпросът не е за геополитическата ориентация на страната ни, а за дневния ред  на българите, за тяхното добруване и подобряване на благосъстоянието им чрез получаването на евросредствата, 

замразени и проспани от тяхното правителство. Затова час по-скоро трябва да се направи правителство на националното единство, още с първия мандат. Правителство от експерти, за да получи подкрепа и от опозиционните партии. 

Отиването на избори е лесно решение. Отсега е ясно, че “шарлатаните” ще се провалят на тях, ще се види още на евровота. Но защо да се стига до тях, след като обществото не желае избори, а от решаване на проблемите им- най вече в социалната сфера и в тази на здравеопазването.

Истината е, че на случайно появилия се политически хомункулус “Продължаваме промяната” трябва да се отнеме веднъж завинаги възможността за каквото и да било домогване към власт. 

И не само това - трябва по най-бързия начин разследващите и съдебните власти да се заемат с техните далавери, да им се пресече възможността да избягат със заграбеното и да получат подобаващи наказания. Такива, че да бъде пресечена появата на подобни “Остап бендеровци. Наслушахме се и нагледахме на лъжите им, време е да получат и заслужените наказания. 

Държавата ни има нужда да се освободи от хаоса, който те натресоха и тръгне по обществено полезен път, да има ред, спокойствие и сигурност за всички. 

ТРЕТИ МАРТ НЕ НИ ОБЕДИНЯВА

Вместо да е повод за радост и национална гордост, “Трети март” се превръща в повод за срамни сцени и яростно до глупост противопоставяне на едни българи срещу други. А инвазията на Русия в Украйна засили ожесточението между “миролюбците” и солидарното с натовската подкрепа за нападнатата страна управляващо мнозинство.  До степен да бъде бурно аплодиран президента и освиркван председателят на Народното събрание пред паметника на героите.

И това не се случва за първи път. Всяка година е така. 

Нека припомним само как руският патриарх се опита да подмени историческата истина и нахока публично българския президент, че споменал и други народи, освен руския, помогнали за освобождението на страната ни. Пак заради войната в Украйна, у нас бяха отменени редица традиционни празнични прояви. Започна демонтирането на паметника на съветската армия  в столицата. Има  призиви за изпращане в музеите и на други подобни паметници в страната. Някои от тях редовно се изписват с антируски графити.

Има и исторически аргументи: 

Санстефанският договор е “предварителен” - неокончателен. Той не освобождава, както манипулативно ни втълпяваха, а предвижда външна военна окупация на Българското княжество и откъсване от българските земи на вече признати за български територии. А това го прави неподходящ за „национален“ празник. 

Датата 3 март е избрана по настояване на граф Игнатиев и е седмици след договорените условия за края на войната - да съвпадне с деня на възкачване на Престола на Цар Александър II на престола през 1855 г.  

"Според Указ № 1144, публикуван в „Държавен вестник” от януари 1884 г. се оказва, че „братската помощ” по нашето освобождение е струвала на българския народ 10 500 000 книжни рубли и 43 копейки. По онова време реципрочната стойност на тези „книжни рубли” е точно 32.5 тона злато. Във въпросния брой на ДВ четем: 

„Ний Александър I с Божията милост и народна воля, княз на българите, провъзгласяваме: 

Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата конвенция за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер/аторски/ Войски, съгласно определението на Берлинский договор”.

Излиза, че ние, българите сме платили за ОКУПАЦИЯТА  си, а не за ОСВОБОЖДЕНИЕТО си.

Друг аргумент е, че точно на тази дата, но през 1918 година Съветска Русия загубва един милион квадратни километра територия и 60 милиона души население с подписването на Брест-Литовския мирен договор, който слага край на руското участие в Първата световна война. Договорът е подписан от Съветска Русия от една страна и от друга от четворния съюз на победителите - Германия, Австроунгария, Османската империя и България. С този договор Русия се задължава и да подпише мир с Украинската народна република и да освободи територията й от руските войски и от руската Червена гвардия. 

Това е една от причините празнуването на Трети март да е забранено от комунистическия режим чак до 1978 г., когато биват възстановени честванията, но не като официален празник и дори не е почивен ден. Веднага ще отбележим, че “възстановяването” е с прозрачна политическа цел - Възродителния процес и депортацията и близо половин милион български мюсюлмани извън пределите на страната, повечето в съседна Турция.

Национален празник става през 1990 г. За национален празник е обявен от правителството на Петър Младенов, един от извършителите на преврата срещу комунистическия вожд Тодор Живков и е одобрен от последния комунистически парламент преди първите свободни избори.  

Оттогава до днес политиците на връх Шипка и на другите паметни места призовават да спре разделението и да бъдем единни най-малко заради идеалите на загиналите опълченци. Но това не се случва. Разделението остава. И обезсмисля празнуването. 

Честването се превърна в унизителна за героите, но удобна политическа дъвка. Тя превръща патриотизма в патриотарство и непрекъснато бълва партийки хомункулуси, с които задкулисните играчи, се домогват до властта. 

Народът ни няма нужда от разделителни линии, подхранващи националистически и идеологически страсти.

За да престанат тези срамни сцени е най-добре да се избере  за национален празник събитие, което да отразява изконни български ценности и да е на паметна, заради историческия принос на народа ни, дата. Тази дата, трябва да събира и обединява, да внушава българска национална гордост и величие.

В нашата история има такива дати, подходящи за нов национален празник. Една от тях – 22 септември – денят на обявяването на България за независимо царство, е много по-достойна. Само си представете как звучи изразът  “руска армия освободителка” точно в този момент, когато виждаме в репортажи последните мигове на засегнати от шрапнелите украински деца, а и на загинали семейства етнически българи, жители на Ставрополския край.

 Затова нека незабавно започне дебат, ако трябва да се направи референдум, но най-после да спре това противопоставяне. Надписът “Съединението прави силата” не е само фасаден на сградата на Народното събрание, а е символ на страданията и мечтите на първопроходците за свобода и независимост.

КОНФЕРЕНЦИЯТА НА ДПС: ПОСЛАНИЕ ЗА ЕДИНЕНИЕ НА ОБЩЕСТВОТО НИ

Нищо сензационно не се случи с избора на Делян Пеевски за съпредседател ДПС. Сбъдна се една стара мечта на днешния почетен председател на движението Ахмед Доган. 

Преди повече от тридесет години, веднага след създаването на партията, той поиска тя да стане част от СДС. Замисълът на Доган беше движението да е общобългарска партия. 

Но манипулаторите на прехода и бяха отредили друга роля – тя да остане партия на етническите турци, да продължи капсулирането им и те да бъдат противопоставени на изгряващите националистически партии движения, най-вече на подвизаващата се под името на ВМРО. 

Целта на това протипостоставяне на едни български граждани срещу други, всъщност бе едно продължение на етническата омраза от Възродителния процес под друга форма и с други измерения. Но най-вече – раздвояването и съсредоточаването на гласовете им в полза на контролирания преход. За да се осъществи безболезнено разграбването на държавата в от новобогаташите от уж реформиращата се БКП.

Затова желанието на Доган бе отхвърлено от тогаващния председател на СДС Петър Берон, известен с патриотарщината си, а по-късно разкрит и като агент на комунистическите тайни служби. За ужас на повярвалите в синята идея. А движението бе дамгосано като протурска и враждебна на демократичните процеси партия, понякога и обвинявана, че е “пета колона” на руските интереси. Нещо, което с изненада чуваме и днес. И то като се пренебрегват фактите, че  движението е единствената системна партия, която така последователно е защитавала интересите на НАТО през целия преход и способствала за приемането ни в Евросъюза. А преди това, по време на войната в бивша Югославия, попречи в парламента през страната ни да прелетят руски самолети и даде зелена светлина на силите на НАТО. ДПС помогна и за падането на визовите ограничения, както и за разсекретяването на досиетата на агентите на бившите тайни служби. Няма да коментираме и подкрепата, която движението даде за демократичните правителства на Филип Димитров и Иван Костов, които и двамата проиграха.

Но нека се върнем към този исторически избор на етнически българин за съпредседател на ДПС. 

Той е знаков и защото философът Доган демонстрира удивителен стоицизъм да изчака повече от три десетилетия, за да осъществи това си въжделение. 

Този избор е и предупреждение към всички днешни политически еднодневки, показващо, че надписът на фасадата на Народното ни събрание, поставен от първите ни демократи, че “Съединението прави силата” не е случаен. И че алчните за лично обогатяване случайници в политиката бързо ще бъдат изритани от нея. Ще бъдат изгонени от заветния храм и наследниците на Иван Костов, чиито жълтопаветни упражнения, гарнирани с писане на доноси, платени от непеота, зад които прозират икономически интереси на замогнали по времето на последното синя управление олигарси. Ще пропуснем засега как веднъж това се случи още когато “ДБ” имаше свои правосъден министър в лицето на Христо Иванов по време на едно от управленията на ГЕРБ, който вместо с правосъдна реформа, пишеше доноси до Брюксел. И беше изгонен от правителство така, че партията му остана извън парламентарния борд за известно време. И днес той пак заслужено получава “шамари”. Но този път политическата му смърт е неизбежна.

Същественият въпрос след избора на Делян Пеевски за съпредседател на ДПС е как ще се осъществи “разширяването на периферията”, както препоръча в обръщението към делегатите на конференцията почетният председател. За това говори и друга знакова личност в отчетния доклад – Юнал Лютви. Той оповести две цели: разширяването на присъствието на ДПС в Европейския парламент и развитието на капсулираните структури на партията в страната. Това няма начин да не мине чрез драстичното организационно преструктуриране и изчистване от местните роднинско корпоративни структури. Пресният пример с ареста за корупционни схеми на кмета на Омуртаг, отцепник от ДПС и близък до предишния председател, показва защо Доган неколкратно повтори, че движението се е превърнала в корпоративна партия, което трябва да се промени, а нейните членове и симпатизанти да заработят за интересите на хората.

А това, как новото ръководство работи за разширяването на периферията, ще проличи още на предстоящите евроизбори през юни.

Не трябва да се забравя и някогашното предложение на Доган за съюз със СДС. Тази опция не е трудна за осъществяване при сегашното разпарчетосано политическо пространство. Въпрос на взаимнопроявена политическа мъдрост е да се търси такова обединение под една или друга форма, вкючително и със СДС, които общо взето вегетират под крилото на ГЕРБ.

Що се отнася до бъдещи управления с участието на движението, не са за пренебрегване думите на депутата от БСП Драгомир Стойнев отправени към делегатите: "Повече от всякога системните партии трябва да бъдат водещи в управлението и да показват пътя към икономическия растеж”.

Специално внимание трябва да се обърне на посланието на дългогодишния президент на Турция Реджеп Ердоган, в което той подчерта, че “България е съюзник и надежден приятел на Турция” и че има стремеж да “подобрим отношенията си във всички области. Вярвам, че това е в интерес на двете страни".  Тези думи на турския президент за пореден път показват колко стабилизираща е ролята на движението в страната ни. Те гарантират националната ни сигурност в условията на войната в Украйна и враждебните нападки и попълзновения към страната ни на руската милитаристича върхушка.

Очевидно сме свидетели на фундаментално раздвижване в политическия ни живот. И стремежът към единение на сънародниците ни минава задължително през усилията и отговорността на политиците ни да го осъществят. Техният успех ще бъде гарантиран, ако те заработят за “полза роду”, към което се стремяха първопроходците на родната ни демокрация